Кирил Йовев

        Наскоро писателят Васил Лазаров, автор на книгите “Песента на кондора”, “Християнство и поезия” и “Крайъгълен камък” издаде новия си роман “Парадоксът на любовта”.

Книга, написана с внимание към детайлите, в която още в първите редове ще усетите характерния почерк на автора.
В този съвременен роман, който ще прочетете на един дъх, се разкрива история, която може да се случи на всекиго от нас. 
Защото животът в своите багри, в небивалото си разнообразие, дарява малцина с безбрежно щастие, а още по-малко са онези, преминаващи през мъки и препятствия, каквито Лазар Хармизов, главният герой, успява да преодолее. 
Но все пак той се измъква от духовната нищета и “възкръсва” за нов живот! За да полети в безкрайните небесни простори на любовта, овъзмезден и намерил покой.
В това съвременно повествование с черти на класически роман, съдържателен и затрогващ, авторът ще ви въвлече в драматична история, държаща ви нащрек до самия край!
Цитати от романа:
“…. Ако съдбата позволи, те щяха да се видят отново. Дядо й казваше, че дори птиче не пада на земята без Божията воля, а камо ли ходът на човешкия живот.”
“… Съгласно закона за валутните ценности това е престъпление, но да сте чули някой да е осъден? Не. Защо? Защото съдът се води от съдебната практика. Вашият случай е същият. Забранено е, но масово се нарушава, и това означава, че този закон вече не работи. Самият живот го е зачеркнал. Някой ден ще го отменят…”
…” А ако Господ окрили и позволи на едно подобно чувство да се развие в любов, то се превръща в пламтящ огън, който никой и нищо не може да угаси. В сравнение с него всяка авантюра, присвоила си името любов, е само мимолетна пушилка. Нищо и никой не може да преобрази почти мигновено един млад мъж така, както жената, в която той е истински влюбен…”
 
“…Кошмарните му мисли препускаха със скоростта на сънища през нагорещения му мозък. Все повече го обземаше неистов копнеж да се скрие. За да изчезне, имаше два варианта: единият – през границата, а другия – щеше да осъществи със същото хладнокръвие, което проявяваше, като убиваше всяко диво животинче. Оставаше да избере начина. Обливаше се в пот от тревога, но се бореше с умопомрачителния страх, който трескаво клокочеше….”
“…Лазар предпочиташе да го обиждат, да му се карат, но не да го гледат съжалително. Ала думите на Пламен го накараха да се замисли. Често пъти се получава така, че съветите на родителите към децата остават нечути. Но някой безпристрастно изпуснат израз на връстник може да повлияе много повече….”
“… премина дълга военна колона с мотострелкови пехотни машини. Моторите им бучаха зловещо и невъзмутимо. От броните им се подаваха настръхнали цеви с различни калибри. Бяха заредени и готови да унищожават и изтребват с механичната жестокост, присъща на тяхната машинна бездушност…”
 


“…Лазар гледаше гневно към мрачното небе. Наистина ли баща му бе способен на такава жестока безотговорност? Историята около изгарянето му изглеждаше гъста мъгла, зад която се криеше зловеща потайност и осезаемо, видимо същество. Лазар не знаеше чие царство е там горе – на Бога или на Дявола, но прие обет при този всевиждащ Абсолют, ще посвети живота си да разкрие виновника…”

“… Ако по случая се бе състоял дискусионен форум на тема: “Защо се разболя Лазар Хармизов”, философите и здравните специалисти щяха да отстояват различни становища. Лекарите биха казали, че негативните чувства отслабват имунната система, поради което се появяват автоимунните болести. Древната източна медицина ще се произнесе, че тези чувства блокират определена чакра и нарушават нормалната циркулация на жизнената енергия “ци”, което води до нарушения в хармонията на човешкото тяло. Езическите философи щяха да са на мнение, че болестта е следствие от гнева Божий, а християнските щяха да твърдят, че страданието е причинено от любовта на Бога. Един от многобройните парадокси на християнството…”

 

         Станимир Велев

Прочетох ,,Парадоксът на любовта" с удоволствие.
              Това е роман, който ярко се отличава с пъстротата на изказа си, с дълбокомислието си, със сюжетното си разнообразие.
               Роман, който ме потопи в изпълнения с драматизъм живот на главния герой Лазар, който, успява да изпълзи из ,,пещерата" на премеждията и да посрещне светлината на утрото.
              Роман, наситен със символика и послания.
Съдържателен роман, от който може да се научи нещо, да обогатите собствения си свят. Да погледнете живота през призмата на богатия, бедния, влюбения, да видите врага през очите на отмъщението, да погледнете и себе си в неговите очи, за да осъзнаете, че нищо не е каквото някога е било.
             Роман, в който се сливат стихийните пориви на любовта, справедливото възмездие и дълбоки философски послания.
             Роман с неочаквана развръзка и класически завършек. Това е “Парадоксът на любовта”, но и много повече!
             Роман, който ще прочетете на един дъх, както го прочетох аз.
Роман, който ще препоръчате и подарите на своите приятели.