РЕЦЕНЗИИ ЗА ИЗБРАНИ КНИГИ

14.00 BGN
Следвайки невидимите следи на времето, през далечната 2010 година списание „Икономист“ публикува своя статия, говореща на длъж и шир за „географията на щастието“, с което на практика определя по това време страната ни, много подобно и на Румъния, като най-младата членка в многолюдното семейство на Европейския съюз с неособено „чиста“ слава и място, където щастието не вирее.

Почти година по-късно, писателят Георги Господинов издава втория си поред роман, озаглавен „Физика на тъгата“, който му служи като идеалното литературно средство, с което изразява позицията си във връзка със същата статия, изпълнена с вечни клишета, посягащи върху Източноевропейския темперамент и култура:
„В крайна сметка, протогонистът, създаден от мен, се опитва да разкаже за едно тъжно кътче, или поне определено като такова, за мъките и неволите му, за начините, с които да ги сломи и опише подобаващо или най-малкото да направи опит да опитоми хаоса в тях“.
8.70 BGN
Книга за българския Преход
( Рецензия от Людмила Хр Малинова)

“Крайъгълен камък” е третата книга на Васил Лазаров, предшествана от стихосбирката “Песента на кондора“ и сборника с литературни статии “Християнство и поезия”, интерпретиращ религиозни нагласи и християнски мотиви в творчеството на редица класици: Петко Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев и др.
Темата за християнската етика трайно вълнува автора, който е убеден, че “Християнството е съществен фактор за формиране морала на нациите, ценностната система, нормите на поведение, схващанията за приоритетите и възгледите за самите тях”. След книгата анализираща религиозни мотиви в българската литература (“Поезия – Религия, 1943 г.) от Христо Недялков, задълго интерпретацията на тази тематика заглъхва у нас, за да се възроди отново след 1989 г. В близо четвъртвековния Преход, изпълнен с материални и духовни сътресения естествено се налага нуждата от нравствени жалони, ориентири, които да следва изтерзаният българин. Връщането към църквата, обръщането към законите на християнската етика, е един от видимите процеси, илюстриращи пътя на общество, търсещо опора за духа. Нуждата от вяра се възражда и като противовес на надвисналия сякаш над пропаст социум, в който българите носят последиците на миналото, абсурдите на настоящето и тревогата за бъдещето.
Васил Лазаров внушава чрез текстовете си връщането към изконни начала, с каквито е свързано християнството, сочещи път към Добро, към градивен и осмислен живот. Той изповядва увереността, че литературата трябва да възвисява, да облагородява, да показва кое е Добро и кое Зло, да съдейства за въздигане на човека и добруването на народа. (Вижте цялата рецензия, като кликнете върху снимката.)
12.00 BGN
Интимна лирика : стихотворения и новела с увод и послеслов от автора
Copyright MAXXmarketing GmbH