Вторник, 03 Май 2016 06:03

Самотен в своето време.

Written by 
Rate this item
(0 votes)

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

В светлите дни на Възкресението, точно на Лазаровден срещу Великден, излезе от печат книга за Владимир Василев: „Самотен в своето време”. Тя представлява опит да се възкреси личността на създателя и редактора на известния алманах „Златорог”, да се възстанови диаболичната история на неговата трагична смърт и погребение въз основа на неизвестни архивни снимки и документи.
На 27-ми декември 1963-та година в ,,Пирогов" Владимир Василев умира в резултат на лекарска грешка. Eдна погрешно сложена инжекция против ишиас, при неговата изострена язва, предизвиква фатален кръвоизлив. Градските легенди разказват, че още докато е в болницата, двама мъже влезли в жилището му и изнесли части от личния му архив. Възниква въпросът: Кой би могъл да знае, че Владимир Василев няма да се завърне. Най-вероятно мародерите са търсили Яворовия архив, който поетът оставя на най-близкия си приятел и съратник Владимир Василев. Впоследствие става ясно, че нареждането за „арестуването” на архива е издадено от Тодор Павлов. 

На погребението никой не смее да произнесе надгробна реч. Малцина приятели се осмеляват да присъстват и да отдадат последна почит на личността му. Професор Динеков пише в своя дневник следното: ,,Годините на неговите най-големи огорчения, на неговия залез като литературен деец и критик, на безапелационното отричане на неговата дейност, на унищожаване на неговото участие в литературата, бяха години на неговата победа - търсеха го поети и критици, вслушваха се в неговите думи, редките му статии или публични изказвания се посрещаха с огромен интерес, цитираха се, коментираха се.  В известни моменти неговото влияние бе така нараснало, че се схващаше като опасност."
Прошка няма за такива личности, дори при смъртта им. Публично разпънат на кръст - приживе, голготата продължава. Забранен е дори некрологът му. 

Не се самооблъщавам - споделя авторката на книгата Евелина Белчева - че съм успяла да изпълня мечтата на проф. Тончо Жечев, но съм длъжна да припомня неговите думи, написани в знаменателния Предговор към първото и единствено издание на Владимир Василев през 1992 година. Тези думи са културологичен синтез на цялата трагична история:
„Ако някой ден се намери български писател сполучливо да опише тия дни и това погребение, смятайте, че е възкресена цяла епоха в нашия живот – с нейните нови порядки, страхове, варварство. Защото в случая като в капка вода се оглежда всичко, цялото общество и хората в него…”

Книгата съдържа и непубликувани записки от Дневниците на професор Петър Динеков, водени в продължение на 60 години. 

Предстои:
Книга втора. Портрет на критика като млад
Книга трета. Владимир Василев в романа на своя живот. Биографически ескизи в писма

Купете тази книга!

Read 408 times Last modified on Вторник, 03 Май 2016 17:40