Събота, 30 Април 2016 09:04

Смрък

Written by 
Rate this item
(0 votes)
За фентъзи и хумора, преплетени в „Смрък“ 
Тери Пратчет  - безпогрешният майстор на фентъзи и хумора – е британски автор, обявен за най-продаваният писател на острова за 90-те години. Прочулият се с изключително успешната си поредица от романи, изпъстрени с фентъзи и хорър елементи, британецът успява да продаде повече от 55 милиона копия на книгите си из целия глобус. 
Преведен на повече от 36 езика, Пратчет съвсем заслужено се нарежда и до 6-те най-четени и обичани чуждестранни автори в САЩ. 
Авторът на епичното продължение на фентъзи романа за „Света на диска“ бива приживе награждаван с множество медали и отличия за личния му приноса в световната белетристика. 
През 2001 година британският писател си спечелва медала Карнеги благодарение на съвършения си изказ и сюжетна линия, представени в романа си, озаглавен „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“. 
                 
Ранни години, кариера и творчески подем със „Смрък“
Тери Пратчет служи като британски офицер от началото на 1998 година и бива обявен за рицар-бакалавър поради огромния си принос не само в британската и американската, но в световната литература. Роденият и израснал автор в китното селце Форти Грийн, причислено в днешни дни към графство Бъкингамшър, Великобритания, се записва в техническото училище в Уайкъмб, което така или иначе не завършва. 
Първият му опит в творческото писане ражда така озаглавения разказ „The Hades Business, който бива публикуван най-напред в училищния журнал и след това в едно професионално издание. Талантът на Тери Пратчет се забелязва обаче малко по-късно, едва през 1971 година, когато излиза и първият му роман, а именно „Килимените хора“, последван от поредицата „Светът на диска“ и „Цветът на магията“- ключови за писателската му кариера произведения, които виждат бял свят приблизително десетилетие по-късно.
Ключовият и знаков период, в който аудиторията се сблъсква с едно изключително увлекателно четиво, което носи на автора си безброй отличия през годините, и го превръща в един от най-четените и видни творци за 90-те години, се оказва именно 1983 година.
От този ден авторът е издавал средно най-малко по две разкошни, съвършено оформени четива, мигновено грабващи читателя със съвършен стил и завладяваща сюжетна линия.
Друг негов роман, високо отличен дори от английската кралица заради знаковия му принос в световната белетристика, е „Пирамиди“ - една невероятна и запомняща се фентъзи история, която донася на автора си британската награда за фентъзи произведение.
През младостта си Тери бива често наричан „градски каубой“ - определение, което сякаш се залепва по отличителната му осанка поради любовта му към тъмните широкополи шапки. Приживе видният британски писател говори за себе си като за изключителен хуманист, алтруист, поддържащ самата идея в особен смисъл. През далечната вече 2007 година Тери Пратчет преживява здравословни катаклизми. Погрешно поставената му диагноза за лек инсулт, впоследствие хвърлил злокобно отражение върху работата на дясната част на мозъка му, преобръща живота на успелия писател. 
Малко по-късно, а именно през месец декември същата година, Тери обявява в публичното пространство истинската причина зад тежките си здравословни проблеми, наречени със страшното и коварно заболяване на Алцхаймер. Въпреки сериозността на болестта си, Тери призовава привържениците на фентъзи и хорър жанра да не оклюмат глави, защото самият той гледа на перипетиите в живота си твърде оптимистично и някак дори философски. 
Настрани от нелеката му съдба и изход от тежката болест, Тери Пратчет се слави още и като известен геймър любител, който има навика винаги да носи със себе си лаптоп в случай на някоя крехка и твърде деликатна мисъл.
Авторът на повече от 70 книги и знакова за неговата кариера поредица, наречена „Светът на диска“, е известен с острия си ум и увлечението си по естествените, органичните неща в живота. Самият той разполага приживе с парник, в който отглежда хищни растения. 
Що се касае до занаята му, Тери Пратчет сменя за кратко писателското перо с професорско, присъединяващ се към колежа „Тринити“ в Дъблин.
След публичното си изявление във връзка с тежката болест, замъглила съзнанието му, буквално и преносно, Тери Пратчет съумява да превърне всяко свое произведение в истински литературен феномен. Именно от този момент насам, романите на британския автор заслужено биват почетени и с екранна адаптация. 
На българския пазар феновете на фентъзи и хорър жанра също успяха да се докоснат до два нови литературни шедьовъра, сътворени от „епичното перо“ на Тери Пратчет.
Или казано другояче, почитателите на творчеството на британеца най-сетне успяха да грабнат от лавиците сборника, озаглавен „ Дракони в Порутения замък“ и „Смрък“ от епичната поредица „Светът на диска“ с главно действащо лице полицай Сам Ваймс от анкх-морпоркската градска стража.
В „Смрък“ - пример за дълбоко впечатляващо произведение на Тери Пратчет и към днешна дата - се наблюдава едно много интересно явление – сюжетната рамка на фентъзито разкрива една позната тема, която можем да забележим и в друга култова творба,  а именно „Невиждани академици“.
В завладяващата история на „Смрък“ читателят се сблъсква със сюрреалистичния свят, сътворен от едно гениално подсъзнание. Книгата говори за видове раси в една фиктивна общност, в която всичко е плод на авторовото въображение.
Писателят умело въвежда четящия в света на напълно възможните неща – там, където никой не може да те нарече расист заради личния ти неприязън към определени раси и човешки общности - в случая става дума за гоблените, които дори не са човешки същества, способни на някаква мисловна дейност. 
Докато обръщаме поредната страница, дълбоко увлечени от една различна, сюрреалистична история, се срещаме отново с един герой, твърде добре познат от страниците на други изключителни, литературни феномени, сътворени от съвършеното перо на Тери Пратчет – това е самият Сам Ваймс. Какво да кажем за него? 
Върлите почитатели на художествената проза на британския писател  са стари познайници с командира Сам Ваймс, принадлежащ към така наречената анкх-морпоркската Градска стража. Отдал се на блажена почивка в едно забравено от Бога местенце, ала китно, приятно и спокойно, командирът не остава за дълго необезпокоен от някоя изскочила служебна задача. 
Като общо правило се приема това, че по време на командирски и/или полицейски отпуски винаги ще се случи човек да попадне на някой друг труп. И то дори преди още да е разопаковал личния си багаж. Е, в случая, Сам надали ще трябва да се справи само с един...
Сега обаче Ваймс е изцяло извън полицейското си амплоа – озовал се сякаш в средата на едно голямо и прашно нищо, Сам е безсилен пред препятствията, изпречили се на пътя му. 
Изгубил равновесие и останал дори без един сандвич с бекон, командирът се оказва твърде силно възпрепятстван да влезе обратно в ролята си на изследовател. Ала там, където има улики и доказателство, трябва да има преследване до дупка и справедливо наказание.
Read 468 times Last modified on Събота, 30 Април 2016 09:43